Ти ме излъга! (на майка ми)
А ти не беше там, не беше,
Когато аз пред Бога се заклех.
Съпруга, дама
съм станала.
И, да, ще бъда!
Но без мама...
Ти ме излъга!
Ти ми довери,
че във света спонтанен, илюзорен
от всичките ключалки и врати
една ще бъде винаги отворена.
Ти ме излъга!
Ти ми обеща,
че в цялата Вселенска суета
и на Вселените през друми недни
ще тичам без баща.
Но ти ще си последната –
последната отключена врата.
Опора.
Стъпка.
Смисъл.
Пристан
Бряг.
Умора.
Глътка.
Мисъл.
Аз пристанах
на същността си.
Майка-враг
на сватбения танц на дъщеря си.
Ти ме излъга!
Аз не съм сърдита
на себе си, на теб и на Съдбата.
А някой ден Алиса ще ме пита:
„Ти си ми майка, ти,
единствена, едната!
Ти също имаш ли си мама?”.
А аз ще й отвърна: „Нямам...”
© Александра Симеонова All rights reserved.
Поздравления миличка...
