Отворих очи,просто ден обикновен,
не грееше слънце,студен есенен ден.
Протегнах ръце,все още исках да спя,
но дори и сънят ми ме гони на вън.
Ах колко е мрачно,потрепервам от студ
и хората сиви се сливат със деня.
Само ти ме погледна със искри в очи,
лицето ти грейна,божествен си ти!
Не исках просто така да подмина,
не трябваше,ти няма да спреш,
аз бях мрачна като всеки днес.
Доближих се до теб и ти се усмихна, ...