11.02.2004 г., 15:14

Ти ме нарече сиво сияние

1.8K 1 2
Отворих очи,просто ден обикновен,
не грееше слънце,студен есенен ден.
Протегнах ръце,все още исках да спя,
но дори и сънят ми ме гони на вън.
Ах колко е мрачно,потрепервам от студ
и хората сиви се сливат със деня.
Само ти ме погледна със искри в очи,
лицето ти грейна,божествен си ти!
Не исках просто така да подмина,
не трябваше,ти няма да спреш,
аз бях мрачна като всеки днес.
Доближих се до теб и ти се усмихна,
сърцето ми стопли,очи върху теб задържах,
ти пое ръката ми в твойта
и в миг проговори със медния глас.
- Здравей сиво сияние,
как скрила си със маска лицето!
Защо се превърна в бездушно създание,
нима не тупти във тебе горещо сърцето?
- Не знам!? - учудих се даже и аз.
На какво се превърнах неусетно,
не знаех и как.
- Ела днес със мен,ти забрави
сивите хора и мрачните дни!
- Но аз не мога - обзе ме страха -
не зная....,не мога...... -
внезапно загубих ума.
- Недей да се плашиш,аз съм просто човек.
От дни те заглеждам,но ти не видя
винаги беше надолу наклонила глава.
А как те обичам,любовта ми растеше със дни,
но ти и не вдигна нагоре твойте очи.
Днес срещнах ги - тези чакани бисери
тъжни,тъй празни,замислени.
Днес недей ми отказвай,смили се над мен,
толкова дълго чаках мечтания ден.

Аз не знаех какво да направя,
дали да тръгна или да остана.
Очите му грееха,той беше щастлив
и в мойте очи заиграха искри.
Поех си въздух със цялата гръд
изрекох думите така че и аз не се чух
- Вземи ме,не ми позволявай да остана тук!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен ако не пише ода, но определено това не е ода .
  • Деси , извини ме но е доста проточено за едно хубаво стихотворение. Ако всичко това успееш да го кажеш с наполовина по-малко думи , ще стане с по-висока стойност.Майсторство е да кажеш много, с малко думи.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...