Ти мене си вярно разчел
Като нощ е кафето ми - тъмно, нагарчащо!
Луната без теб е зад облак - сама.
Не само докосвай, а с устните чувствени
до утайка изпивай ме, до сутринта!
В прохладата нощна с тяло завивай ме -
мен да предпазиш от нощна роса.
Да бъдем обвити от ласките, грешните,
в полет да бъдем - на любовта!
С ягодов дъх в теб, в дълбокото, вливам се.
За вкус и за цвят ще стопя карамел.
Но сметанки - любов щом прибавиш в чувствата,
ще зная - ти мене си вярно разчел!
© Петя Кръстева All rights reserved.
