Ти ми отне мига
Ти ми отне мига
Ти приземи се неусетно
в центъра на моята вселена.
Почувствах магнетизма
на сърдечния ти зов.
Но получих трохичките
от твоята трапеза,
Поднесени ми с нежност,
но уви, с фалшива любов.
Даде ми нещичко, но не всичко.
Благодаря ти дори и за това!
Но трудно е само с трохички
да уталожиш глада.
Мечтаех си отново да те имам,
само за мен, само за миг поне.
Да видя пак очите ти зелено-сини,
които някога сравнявах с море.
Знам, трудно ще намеря сили,
с някой друг сега да те сменя,
защото Ти живота промени ми
и исках с тебе да се радвам на мига...
© Пепа Деличева All rights reserved.
