Ти, мой...
днес почти се събрах
малко есенно
се разходих из твойто отсъствие
и потънах за кратко
в илюзиите
премълчани от теб
многостепенно
в тишина от задавени звуци
в спомен блед
за красиви мечтания
натежали в дъждовното кръгло
на сезонното
и на прозрачното
твоят превод е само мираж
но следи влажността
по кросната
на отминали мои надежди
все едно
не е нужно да мислим
за небе от палитри
за скръб
все едно да сънувам
че светло е
колко тънки са струйките лед
приземили се в мен
да узная
съня
и предверията нежност
ослепели бездомно
в очите на нищото
ти кръжиш над ръцете ми
нощем
моделираш очите ми
с взлом
разпокъсваш началото
краят ми
и се сливаш с дъха ми
живот
© Геновева Христова All rights reserved.
