Ти не дойде
ТИ НЕ ДОЙДЕ
Седях под дървото сама сред полето
и чаках да дойдеш при мен в утринта.
Синееше чисто и ведро небето,
танцуваше Пролет със дъх на цветя.
Но ти не дойде.
Седях сред житата, люляни от вятъра
и слънце по пладне разсипваше жар.
Очаквах да чуя на стъпките шепота
и двамата с теб да направим пожар.
Но ти не дойде.
Все още съм там - седя сред стърнищата,
следобедна есен завихря листа.
Тревожно поглеждам към пътя и питам се:
къде ли е твоята топла ръка?
Теб още те няма...
Не мога да чакам - на прага е Зимата
и тъжният, дългият, вечният Мрак.
Към тебе ще тръгна - дано да се срещнем
и Пролет да цъфне в душата ми пак!
Идвам!
© Анна Йорданова All rights reserved.
