Ти не обели и дума

Навън бързо се стъмваше,

смяната ми се струва дълга

дойде време да се прибера

в апартамент с една котка

и малко храна, колкото за вечерта.

"Върни се, върни се" -

прошепва глас в главата.

Разбира се, не го послушвам,

но забързвам крачка.

Притеснение витаеше в ума ми,

станах разсеяна, невнимателна,

и така се блъснах в него.

Извинете, бързо казах,

но това бе достатъчно

да го приеме за обида по

мъжкото си его.

Хвана ме за ръката,

мъчех се да се отскубна

и почнах да крещя.

Тогава ти ме видя

реших, че ще е

просто лош кошмар.

Но ти само ни наблюдаваше,

какви ли мисли минаваха през теб?

Просто двойка,

те се карат,

сигурно тя е виновна,

ще й удари шамар,

на следващия ден,

ще й даде цветя,

това ще е техният цяр,

ще се помирят,

и отново

сладостите на

живота

ще споделят.

Имам воля за живот,

не лъжа -

обещавам,

но как да спечеля

срещу опонент

с размер два пъти на мен.

Викам,

плача,

моля,

дера,

обиждам.

Накрая просто се видях отдалеч

далеч от това,

далеч от дома,

далеч от хората,

далеч от теб,

от мен.

Завлече ме в една сграда.

Там телата ни станаха едно,

но душата ми няма да е

никога

ця-

ла.

Мръсна съм, но жива.

Жива ли съм?

Не мога да помръдна,

лежа там сама,

мълча, кълна, рева,

приятел ми е

пълната луна.

Ти не обели и дума.

Така е

не можеше да го спреш.

Но защо не позвъня?

Нима това за теб е

нормално.

Нима страданието ми не е

реално.

Или и ти си го изпитала,

знаеш.

Може би мъжът ти

някоя вечер е прекалил

с водката, бирата, ракията,

манджата леко е прегоряла

и бузата ти е почервеняла.

Това е ежедневието ти,

защо да не е и моето?

Ти не обели и дума.

Не знам как да ти простя,

мога да те съжаля,

мога да те кълна,

мога да си спомня лицето ти,

по-добре от неговото.

Той никога не е бил на

моята страна,

но ти си жена

по дяволите,

защо не се обади?

Ти не обели и дума.

Само видя,

пресече на другата улица,

обърна се,

зърна ме пак

и си тръгна.

Ти не обели и дума.