Ти никога не си ми късал цвете
и никога очите ми не си целувал,
дори не си държал ръцете ми,
не си ме милвал, не си ме и сънувал.
Ти никога при мен не си се връщал,
не си се вглеждал в моите зеници,
единствено в мечти си ме прегръщал,
и сам си плакал тихо под звездите.
Ти погледа ми никога не срещна,
вкуса на устните ми не усети.
Зората с мене сутрин не посрещна...
Ти никога не си ми давал цвете!