Mar 12, 2014, 10:15 PM

Ти помниш ли...

  Poetry
579 0 4

Ти помниш ли онази вечер,
в която тайничко обра звездите,
тъй небето ти във мен потече
и сложиха ни етикет "бандити".

Кои са тези чудновати хора,
защо ли нямат никаква представа,
че още Господ съди ни отгоре,
пък любовта е нежното отдаване.

Това е живото в душата време,
където всичко е без кал и пясък,
но не давай друг да ти отнеме,
всичко дето с обич ти показах.

Ти помниш ли онази вечер,
в небето ти тогаз се стичах,
днес не искам дългите ти речи,
а само простото "обичам те, обичам"!











Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...