Ти помниш ли море
Дойдох при тебе, море,
ей тук, на брега ще приседна
да си кажем дума, две,
както влюбените в прегръдка последна.
Ти помниш ли как, море,
неспирно край тебе тича
онова мъничко, весело дете
по пясъка, с балон в ръчица?
Това бях аз, море,
винаги при тебе тичах,
с моряшка фланелка на ситно каре,
защото простора ти син обичах.
Ти помниш ли юнгата, море,
с рибарска лодка сред вълните,
на която бурята пътя отне
към брега и я прати в дълбините?
На лодката бях аз, море,
на страшната буря се не дадох,
тя само лодката ми отне,
аз с борба на брега излязох.
Ти помниш ли кораба, море,
отплувал за далечни страни -
на пристани чужди за почивка да спре,
риба с мрежите си да лови?
На него тогава бях аз,
с него преплувах не един океан,
с него преживях и студ, и мраз,
с него кален се върнах от там.
Сега той е закотвен сам
на стария кей с трюмове ръждясали,
аз бях, море, неговият капитан,
записано е в дневниците му прашясали.
При теб, море, дойдох да се простим,
сбогом да си вземем днес,
защото скоро ще се разделим -
ще отплувам с лодката на Хадес.
Дали сълза, някой от умиление,
ще отрони за стареца - бил капитан,
преди, море, да отиде в забвение
личност, слава и сан?!
© Никола Яндов All rights reserved.
