26.01.2023 г., 20:00 ч.

Ти помниш ли море 

  Поезия » Оди и поеми
276 0 2

Дойдох при тебе, море,

ей тук, на брега ще приседна

да си кажем дума, две,

както влюбените в прегръдка последна.

 

Ти помниш ли как, море,

неспирно край тебе тича

онова мъничко, весело дете

по пясъка, с балон в ръчица?

 

Това бях аз, море,

винаги при тебе тичах,

с моряшка фланелка на ситно каре,

защото простора ти син обичах.

 

Ти помниш ли юнгата, море,

с рибарска лодка сред вълните,

на която бурята пътя отне

към брега и я прати в дълбините?

 

На лодката бях аз, море,

на страшната буря се не дадох,

тя само лодката ми отне,

аз с борба на брега излязох.

 

Ти помниш ли кораба, море,

отплувал за далечни страни -

на пристани чужди за почивка да спре,

риба с мрежите си да лови?

 

На него тогава бях аз,

с него преплувах не един океан,

с него преживях и студ, и мраз,

с него кален се върнах от там.

 

Сега той е закотвен сам

на стария кей с трюмове ръждясали,

аз бях, море, неговият капитан,

записано е в дневниците му прашясали.

 

При теб, море, дойдох да се простим,

сбогом да си вземем днес,

защото скоро ще се разделим - 

ще отплувам с лодката на Хадес.

 

Дали сълза, някой от умиление,

ще отрони за стареца - бил капитан,

преди, море, да отиде в забвение

личност, слава и сан?! 

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Миночка, човекът е жив докато си спомнят за него. Благодаря за взетото отношение. Бъди жива и здрава!
  • Тъжен стих, но съм сигурна, че някой ще си спомни капитана! Всеки човек се разделя с всичко и всички, защото нищо със себе си няма да вземе. Но ще живее, докато има кой да си спомня за него.
Предложения
: ??:??