Ти поспри...
Ех, ти, време, така пропълзяваш,
отнасяш живота ми ден подир ден.
Поспри се, виж, само късче остана,
усмихни се, остани за малко при мен.
Виж как слънцето грее в очите ми,
едно сърце все още жадува за мен,
две очи с нежност как ме даряват,
как пълен с обич е всеки мой ден.
Поспри се в косите ми, белите,
с моя приятел, вятъра, ти поиграй,
поспри за малко в очите, небесните,
виж лунния път и звездния рай.
Поспри се в душата ми, нежната,
в мислите мои влез като в храм,
ще те прилаская с любов в сърцето си,
ти само поспри, обичаш ме, знам.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
