Ти се промени...
Ти се промени...
Старата снимка разглеждам,
от там безмълвно гледаш ме ти.
И щом поглед към тебе пак свеждам,
по бузите бавно се стичат сълзи.
В миг спомням си с тебе, че бяхме
все заедно, винаги - аз и ти,
училищни грижи общи деляхме,
но ти отдавна се промени...
Кажи ми, не те ли боли?
Загърбил семейство и родна страна.
По-щастлив живот нима там ти откри?
Че пред майчина обич чужд подслон днес избра...
И скиташ се някъде, сам, неразбран,
сред хиляди хора, в земя непозната.
Гласът на сърцето в тебе е ням.
Нали не си убил и душата?
По вятъра пак изпращам целувка,
дано достигне до твоето лице.
Слънцето моля за нежна милувка,
да стопли отново студеното ти сърце...
© Вероника Борисова All rights reserved.
