ТИ СЕ ВЪРНА
Ти при мен се върна с тихи стъпки,
прочетох в очите ти искра,
а колко много адска мъка,
бе събрала моята душа.
И ми върна всеки трепет,
върна ми онази вяра в любовта.
И ми върна радостта,
и ме целуна, както
само ти си правил до сега...
Искаш да се върна отново,
след като се родих от смъртта.
Искаш да ме отведеш с теб на върха,
аз тръгвам, вярвам ти сляпо...
и дано не е грешка това...
Времето успях да заблудя,
но не успях да излъжа теб и любовта,
че те обичам и винаги ще е така...
© Надя Георгиева All rights reserved.
