Ти си...
Ти си капките в мойте дъждовни очи
и надеждата в ириси скрита,
ти си онази любов, която горчи,
със мълчание тежко пропита.
Ти си кратички думи и дълги мечти,
и криле, променили простора...
Ти си топлият ритъм във мойте гърди,
преизпълнил с лъчи кръгозора.
Ти си светлият грях, от който отпих,
който в мрачните нощи ми свети,
непобраната обич във всеки мой стих
и тъгата в последни куплети.
Ти си сочният плод във чужда градина,
с чийто вкус неопитан заспивам,
и сълзите на залеза в мойта
картина...
Ти си това... без което умирам.
27.04.17
Алекс (Малката)
© Алекс Малката All rights reserved.
)
