Толкова път извървях,
губех, плаках, копнях,
гмурках се, скачах, летях,
падах, крещях и пълзях...
Толкова болка изпих,
толкова рани промих,
убити мечти възкресих,
надежда в сълза съживих!
И цъфтят прецъфтели цветя,
зеленее до днес прегоряла трева!
Ти си моята жива мечта -
с тебе виждам отново света!
© П Антонова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
