Ти си пъпка цвете,
нератворило листа!
Ти си огън лете,
подпалваща искра!
Ти си райско птиче,
с прикършено крило!
Ти си малко листче,
белеещо сред сиво!
Ти си ангел земен,
подмамващ дявол!
Ти си шепот нежен,
заключващ в затвор!
Ти си моята мечта,
сънувана нощес!
Ти си тук в есента
спасяваща злочест!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
