Ти си
Не знам какво към теб ме тика-
ти си мойта Евридика.
А аз съм прост градски злодей,
нямам общо със Орфей.
Арфа аз не знам какво е,
дори кавалче нямам свое,
обаче, песни ще ти пея.
Какви ли-нямам си идея!
Явно, музата ме хвана,
направо май си ми пристана.
От тоз обет как да избягам?
Дитирамби ще ти стягам.
От мен шедьоври-няма как!
Но, ще дам ти ясен знак:
Макар и тъп, проклет,шапшал-
ти си моят идеал!
От тебе много аз не искам-
само с теб да се натискам..
От там- нататък ,квото стане...
Моли се Богу, бай Гецане!
© Георги Янков All rights reserved.
