Ти си любовта
Светлината на моите мрачни тунели,
цветът в дните ми, от сиво изтъкани..
топлината във моите нощи студени,
вярата в душата ми, в минути безнадеждни.
Като глътка вода си за пресъхнал от жажда,
мечтан оазис насред пустиня забравена..
като капчици дъжд за цвете изсъхващо,
слънчев лъч за душата овяхнала..
Като дар от Бога си, като чудо, вълшебство..
ще залепиш и последното парченце отчупено,
като въздуха си, като всичко адски нужно,
като раят на земята, от магия създадено.
Като пристан, любимо място за бягство,
кътче, където да се скриеш от реалността,
като най-красивото нещо на земята,
носиш ми утеха, защото ти си любовта.
© Периян Байрамова All rights reserved.
