Mar 26, 2019, 10:43 PM

Ти си любовта

  Poetry » Love
1K 0 2

Светлината на моите мрачни тунели,

цветът в дните ми, от сиво изтъкани..

топлината във моите нощи студени,

вярата в душата ми, в минути безнадеждни.

Като глътка вода си за пресъхнал от жажда,

мечтан оазис насред пустиня забравена..

като капчици дъжд за цвете изсъхващо,

слънчев лъч за душата овяхнала..

Като дар от Бога си, като чудо, вълшебство..

ще залепиш и последното парченце отчупено,

като въздуха си, като всичко адски нужно,

като раят на земята, от магия създадено.

Като пристан, любимо място за бягство,

кътче, където да се скриеш от реалността,

като най-красивото нещо на земята,

носиш ми утеха, защото ти си любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Периян Байрамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...