Когато студ скове ми сетивата
не от развихрен северен циклон.
Когато мрак покрие ми душата.
Когато нямам глас дори за стон.
Когато спускат се сълзи – потоци
от бликнал извор в парещо сърце,
тогава в ход са мъдрите уроци
на Този, който гледа от небе.
И не за укор, а с нескрита нежност
към мен протяга бащинска ръка.
Потапям се в любящата безбрежност
и в миг се стоплят всички сетива. ...