Jul 1, 2007, 9:02 AM

Ти си ми всичко

  Poetry
3.5K 0 0

Ти си Усмивката на моите устни!
Ти си сълзите, солени и вкусни!
Ти си мечтата за красиво и нежно!
Ти си волна птица в небето!
Ти си Човека, стигнал до сърцето!
Ти си порив в необяснимото!
Ти си спомен от трудно излечимото!
Ти си приятел, верен и мил!
Ти си вечното желание на сетивата!
Ти си болката, с която чуствам самотата!
Ти си погледа, потънал в сълзи!
Ти си нежността, която сърцето ми търси!
Ти си слънцето след дъждовен ден!
Ти си луната, радваща само мен!
Ти си истината за моето второ съществуване!
Ти си този, който обичам!
Ти си любовта, в която вечно се вричам!
Ти си човека, изчезнал като дим!
Ти си си ТИ и за мен си незаменим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Момчилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...