Ти си моето момиче, аз съм твоето момче
Ти си моето момиче, аз съм твоето момче!...
Сиви къдрици обкичват днес любимото лице.
Бръчките не забелязвам. И да има, аз не знам!
Честно в мене отбелязвам: "Не е мръднала ни грам!"
До прозореца безмълвна с часове стоиш така.
Аз, със нежност преизпълнен, те докосвам със ръка.
Милвам слабичкото рамо, ти отпускаш се във мен.
Хубаво е, че сме двама в делника обикновен!
Ти към мене се обръщаш със усмивка на уста:
"Мили, що не се обръснеш?...Знаеш, дращиш ме така!..."
Зная!...Устните се срещат. Пламва нежното лице.
Гаснат светлини отсреща...Тупка твоето сърце...
После плътно ни обгръщат часове любовен мрак...
На милувките отвръщаш с нежен шепот: "Искам пак!..."
И след туй - изнемощели и задъхани лежим...
"Боже, ний сме полудели!...Как в такава нощ да спим!...
Бездиханен да останеш!...Да почувстваш, че си жив!..."
И потъваме в нирвана...Чак до следващия взрив...
© Роберт All rights reserved.
