Ти си моя лек за този свят
Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш,
щом усещам меките ти ласки.
Тъй бленувам дълго да те има –
ти си ми мерилото за щастие.
Остани до мен за сто години,
пак е малко, но ще го преглътна.
Няма да ме плашат ледни зими.
нито разказвачите за пъкъла.
Толкова те чаках да се върнеш,
че сега единствено немея.
Осъзнал неземната ти същност –
лек за този свят, да оцелея!
© Данаил Таков All rights reserved.
