Ти си моята половина
Защо ме обичаш?
Тъй често питаш ме ти.
С какво ли пленихте?
Защо ли съм част от твоите мечти?
Въпрос след въпрос редиш ми
и отговор чакаш - поне един,
а толкова просто е всичко,
нека говорим, не трябва да мълчим.
Не съм и вярвала, че може,
да има мъже като теб,
на които дядо Боже
дал е души като мед.
Отговор имам и той е
простичък и обикновен,
ще ти кажа с какво плени ме,
с какво щастлив направи ти, моя ден.
Когато човек родил се,
сърцето му наполовина било
и само половината своя, ако намери,
никога не ще остане само.
И моето сърце бе разделено,
страдаше неутешимо то,
вярата денонощно само крепи го,
че половината своя ще намери,не ще остане само.
Ето, отговорът сам идва,
половинката своя открих,
ти си тази половина и с нея
душата ми с щастие покри.
© Христина Филипова All rights reserved.
