Ти си навсякъде
Ти си навсякъде -
тишината нашепва за теб,
стаята плаче,
а ръцете ми галят портрета ти;
пожелах да те няма,
а е толкова празно без теб,
всеки спомен боли
и далече е всяка надежда...
Няма те, тихо е,
от очите ми обич вали
и е тъмно, когато го няма
до мен смехът ти,
толкова мигове,
толкова много ''преди''
от ръцете ми днес
без вина
като дим се изплъзват.
Ти си отиде,
но домът ми ухае на теб,
как го допуснах -
аз не разбирам,
не помня...
Ти си навсякъде,
ала, всъщност, те няма до мен
и не мога да кажа
"обичам те",
щом не съм твоя...
© Яна Вълчева All rights reserved.
