Nov 20, 2009, 11:05 AM

Ти си слънцето

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Ти си слънцето

Ти си слънцето - а аз съм тревичка,
безпомощна, безлична и толкова мъничка,
крехко, нищожно невинно стръкче,
което вятърът всеки миг ще стъпче.

Твоите слънчеви лъчи с мен си играят
и животоспасяващ растеж благославят.
Ти ми даваш сили да раста буйно и пролетно,
а аз се стремя нагоре към теб безнадеждно.

Ти си слънцето - далечно и недостижимо,
а аз тревичка - сгушена в мечтата си за полет,
Във  своя устрем, теб да докосна ранимо,
в любовна клада аз ще се изгоря на пепел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...