Ти си Светлина
Уморено времето ми, пак се сгуши,
в часовника на пясъчната кула,
небето ми над облаци се спуши,
а бъдещето... неизвестно, нула.
Очите ми, невиждащо прозират,
кафявото, със цвят на кехлибар,
навътре във душите се провират,
разкриват просяка, в одеждите на цар.
Очите ми мълчат, но вяра казват,
във устните пророчества мълвят,
ръцете само милват, не наказват,
лекуват с дух, а дланите горят.
Най-тъмно е преди да се разсъмне,
най-светло е с разголена душа,
събуждаш се, роден в съдбовно сбъдване,
и време няма... ти си Светлина.
© Неземна All rights reserved.
