Ти си там...
Ти си там, в далечината...
и ме гледаш с твоите
студени, премръзнали очи,
които не знаят какво е любов...
Аз плача ли, плача...
в тъмнината,
а самотата ме прегръща
със своето ухание...
Аз се лутам в стари спомени,
ухаещи все още на любов...
които ми напомнят
за твоите устни...
© Златина Атанасова All rights reserved.
Горе главата!
Поздрави