Ти си този
Ти си този,
който владее съня ми
и пази покорно пред мойта врата;
ти си, който
съблича плътта ми
и крие ревниво остатъците от нощта
и, както винаги,
се настанява в деня ми
и заравя за другите свойте следи,
и влива вечно тръпки в кръвта ми,
и ме кара да дишам не както преди.
Ти си този,
който оголва страха ми
и маха всичко от него само с мисли,
и ми дава надежди незаподозряни,
и заедно с тях посява нови мечти.
Ти си този,
който умолява врага ми
и ме държи далече от неговите стрели,
и понася на плещите си от мойте тревоги,
и построява за мене чудни дворци.
Ти си този,
който винаги идва с рози
и вечно съхранява за мене усмивки,
и винаги този,
който прикрива тревоги,
но ми дарява все радостни дни.
Ти си този,
който сутрин ме буди
и милва дълго с нежна ръка,
и пак този,
който всички погледи учуди,
като ме пренася на ръце
там безопасно на брега.
Ти си този,
който разбуди
и съживи наново моето сърце,
което не знаеше как се люби
и мъчеше се да разбере.
© Светлана Тодорова All rights reserved.
