Ти си тръгна...
Ти си тръгна от мен неразбрана, аз си тръгнах от теб наранен,
и превърна се просто в Силвана, аз си останах вятър студен,
ти си тръгна от мен разпиляна, аз останах от болка сразен
и нарекох те просто измама, а моето Чочи бе преди ден!
Ти си тръгна от мен като вятър, разпиляващ надежди безброй,
аз останах във твоя театър да се кланям, но няма на кой,
ти си тръгна, щастие мое, на кого ме остави - не знам,
аз не съм вече щастие твое, като църква... така съм обран.
Ти си тръгна от мене, любима, аз си тръгнах от теб насълзен
и повече ”чочита” няма да има, те останаха в мрака стаен.
Ще се върнеш ли някога тихо, да те чакам ли кротко на плажа?
Да захвърля ли листа със стиха и на мечтата ми „сбогом” да кажа?
Позволи ми последно да мога да докосна лицето познато,
да целуна отново ръцете ти, за мен са по-скъпи от злато,
да погаля отново косите ти, по-скъпи за мен от коприна,
да погледна последно в очите ти, друга молба аз няма да имам!
© Васил All rights reserved.
