Ти си тръгваш...
Ти си тръгваш,
и избор не ми оставяш.
Принудена съм да стоя сама под дъжда
и да те търся в капките роса.
Можеш всичко лесно да забравиш,
но не и това,че те боли...
Ти си тръгваш без да ме погледнеш за последно...
А аз се измъчвам от страховете си.
Присъствието ти не ме оставя на мира,
защо не помисли за това?
Запази поне един спомен,от тези които градяхме години наред...
Ти си тръгваш без дори да се сбогуваш,
а аз се моля да остана цяла след това.
Преследва ме сянката ти,която дебне зад всеки ъгъл.
Гласът ти ме тресе на всяка крачка,а болката е непобедима.
Ти си тръгваш пак...
но остави малко щастие и за мен...
Не бягай,аз няма да те спра.
Ти си тръгваш,но не знаеш...
аз от теб отдавна си отидох...
© Александра Матеева All rights reserved.
