Ти си тук, Любов
Ти пристигна, Любов,
а аз толкова много се бавих,
отдалече дочух твоя печален зов
и се разбързах, не те прежалих,
изящни струни опъваш, Живот,
с финес докосваш и наслаждаваш,
рисуваш покой, дори в най-тежката нощ
и ме водиш и тайно към себе си доближаваш ,
от очите ти струи сега безкрайна разкош,
трепти гласът ти и все ме насищаш,
как успяваш в този свой дълъг към мен поход
постоянно да ме наблюдаваш и премисляш,
та аз съм толкова надалече, Живот,
а ти все си ме викаш и искаш...
Ти ме чакаш, Любов,
и аз пристигам по тайна тясна горска пътека,
бягам към теб в избледнялата нощ
и се водя по звездата ти чудесна,
сега тупти, чрез сърцето, моя възторг,
виждам те пред мен на старото място известно.
Ти си тук, Любов,
а аз мълча, говори ти душата ми клета...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
