Apr 3, 2006, 10:29 AM
Ти успя
Колко дълго те търсех,
колко години пропиляни
в глупави надежди изгубих.
Как се преплитаха
денят и ноща,
мрака и слънчевата светлина.
Моя разум губеше свойта енергия,
от убийствена тъга...
А, после!?
Ти се появи, като пощада,
като светъл лъч в душата,
като фантазия непозната.
Успя да излекуваш мойте рани,
без лекарства, само с думи.
Успя да станеш нова мисъл,
в мислите от друг непроходими.
Всички, с които опитвах
да забравя свойто тайнствена истина,
ги отпращах...,
но ти ме накара да се родя,
и мисля за теб,
и ми липсваш,
и различно щастлива
гледам на света...
колко години пропиляни
в глупави надежди изгубих.
Как се преплитаха
денят и ноща,
мрака и слънчевата светлина.
Моя разум губеше свойта енергия,
от убийствена тъга...
А, после!?
Ти се появи, като пощада,
като светъл лъч в душата,
като фантазия непозната.
Успя да излекуваш мойте рани,
без лекарства, само с думи.
Успя да станеш нова мисъл,
в мислите от друг непроходими.
Всички, с които опитвах
да забравя свойто тайнствена истина,
ги отпращах...,
но ти ме накара да се родя,
и мисля за теб,
и ми липсваш,
и различно щастлива
гледам на света...
© Надя Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
заслужава три 6-щи
-
ПРАВИЛНО! МОМИчЕТА...6+
-
абе няма какво да си говорим стихотворението е направо върха!!!
-
Благадаря за подкрепата Емилия!
-
Глупости Логична!Извинявай,но според мен си е много приятно стихотворение!Много ми хареса Наденце
-
Не е готино!Не въздейства.Съжалявам.Опитай отново.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
