Ти пак ще се родиш от дъх на цвете
и всяка нощ ще светиш в моя дом.
Ти все ще си искра и полъх звезден,
от теб ще блика радост с всеки стон.
Какво съм аз без твоя ласка свидна,
какво съм аз у теб без бряг и брод.
Ти пак ще се родиш от вяра жива
и пак ще ме дариш с копнеж в живот.
© Небесен Владетел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
