Ти все така минаваш в сенките на лятото
и ми миришат цъфнали липи на тебе,
и слънцето е лъч безпомощно разлят –
не гали вече, просто непотребен…
А юни днес се е родил и аз го искам,
с копнежа да преследвам хвърчила.
Денят се гърчи в потната ми длан притиснат –
остатъка след румена зора…
Ти все така минаваш през очите ми –
и спомените ни полазват ме студени -
и миглите ми стотната превръщат в три,
и утрояват миналото време… ...