Ти все така
Ти все така минаваш в сенките на лятото
и ми миришат цъфнали липи на тебе,
и слънцето е лъч безпомощно разлят –
не гали вече, просто непотребен…
А юни днес се е родил и аз го искам,
с копнежа да преследвам хвърчила.
Денят се гърчи в потната ми длан притиснат –
остатъка след румена зора…
Ти все така минаваш през очите ми –
и спомените ни полазват ме студени -
и миглите ми стотната превръщат в три,
и утрояват миналото време…
От теб се дърпа всеки лъч на ярко лято,
а аз протягам с отчаяние ръце за зрънце…
И вечерта се спуска по–сама от всякога,
приспала в скута си едно кървящо слънце…
© Евкалипт All rights reserved.
. 
