Dec 4, 2007, 3:01 PM

Ти върви, самота

  Poetry
1.2K 0 39
Тази вечер сама ще си ходиши ще скиташ по улици прашни.Ще разказваш на тъмните нощиза покоя от мигове страшни.                                                         Тази вечер сама ще остана.Ти върви, самота, не оставай.Черен грим на лице ще надяна,да ме видиш, не се и надявай.                                                          Тази нощ ще залостя вратата.Не опитвай да влезеш при мен.Нямам нужда от такава позната,щом домът ми със теб е сломен                                                                  Тази нощ ще заспя като бебесъс усмивка, след памперс сменен.Ще се радвам, че си тръгваш от мене,самота... но до идния ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз ти благодаря, Жули!
    Спокойна нощ и на теб!
  • Хубавото е ,че все пак не си сама-ако не други,то поне имаш приятели в сайта, които те четат и ценят,Ани! Лека нощ,мила!

  • Благодаря за отбивката, Кадир!
  • Благодаря ви за милите коментари!
    Прегръщам ви всички!
  • Браво! Много висок стил!! Знаеш ли, не залостваи вратата, така ти ще си останеш сама вътре.По-добре залости самотата там, а ти излез и живей, животът е твърде кратък зада го пропиляваме излишно в самота...RESPESCT

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...