Aug 16, 2007, 8:36 PM

ти знаеш

  Poetry
756 0 0
Дори в съня си да отричаш,
че не ме познаваш,
ти знаеш, че не е така.
Ти знаеш по-добре от всички,
че за теб аз бях съдба.
Опитваше се да си тръгнеш,
но нещо винаги те спираше
и не можеше да продължиш.
При мен се връщаше, но
не само за да спиш.
Дълбоко в себе си знаеш,
че ме обичаш и ти.
Но отричаш, блъфираш
и пак се оплиташ в лъжи.
Защо поне веднъж не
послушаш сърцето, а разума
определя живота твой и
ти плащаш за него, пиейки
сам от свойта отрова.
Не е ли време да
си кажеш Край. Не е ли
време да бъдеш самия ти.
Нека поне веднъж разумът
почине и сърцето победи.
Избирай... мен или твоите пари?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...