Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше,
в леглото обърнат, а ти краче в моето сложила,
до себе си да ме усетиш така нежно обичаше,
в моите устни с очи, лещников цвят вложила.
А в моите ти си все така истинска и красива
и след толкова години сърцето ми пълниш,
обичам всяка твоя извивка, обичам твоята сила,
знам истинската обич вечно ти ще заключиш. ...