Ти знаеш ли?
”Стани моя мъка, Павлина!”
Ти знаеш ли?...
Не знам дали е страх, не знам дали
си има име... Бягам от въпроса.
Аз знам едно – не искам да боли!
Закърпих си усмивка. И я нося.
Ей там, върху красивото лице.
(Успешно скрива самотата моя.)
Все още имам половин сърце
по чудо оцеляло след пороя.
Опитах се да бъда светлина
навремето... И се удавих в бездна.
Ако отново дойде любовта
тя ще ме доубие, ще изчезна!
Ти искаш да съм мъка, аз – любов.
Но нямам вече сили за обичане.
Ако да ме обикнеш си готов –
ще те боли от моето безразличие.
Дори не знам какво остана в мен.
Погледна ли към миналото – плача.
Животът ми е страшно променен.
Сама съм си закрилникът, палачът...
Наистина ли искаш да ме има?
Не светя днес, не мога да те сгрея!
Ти искаш да съм мъка, аз – любима.
Имам половин сърце...
Ключът къде е?
© Павлина Соколова All rights reserved.
