Тичам към теб...
Тичам към теб...
Знам либе, небето и земята се любят
когато се погледнем тъй в очите...
и има толкова много да си кажем,
но с думите не може да се изкаже...
Събуждам се и заспивам в усмивката ти...
спомена за теб и мечтите в мен безспир пеят...
и времето няма никакво значение сега,
но всеки път искам да ти дам повече любов...
Искам денем и нощем да те обикалям...
всяко кътче от теб да опозная и пазя...
Искам винаги като птиците да летиш...
решетките ще целуна за да те измъкна...
Ръцете ти в моите, рисуват дъгата ми,
небето и слънцето изгряват по - ярки...
Прегръдката ти идва към обятията ми...
виждам светлината в началото на тунела...
Усмивката ти е като изгрева в залеза...
Устните ти са мед прашеца на цветята...
и времето вече няма никакво значение...
ти си моята истина и вдъхновение...
И тръгвам, искам да тичам, да спирам...
там, където си ти, да знам, че си щастлив...
Копнея само да тичам, там където си ти...
за да знам, че щастието ти няма да има край...
И тръгвам, копнея да тичам, да спирам...
там, където си ти, вземи ме в обятията си...
Копнея да тичам към теб, да тичам към теб...
там където, края на вечността е началото на мига...
И тръгвам, копнея да тичам, да спирам...
там, където си ти, вземи ме в обятията си...
Копнея да тичам към теб, да тичам към теб...
там където една прегръдка няма, няма край...
© Лили Вълчева All rights reserved.
