Nov 25, 2015, 7:50 AM

Тиха скръб

  Poetry » Other
516 0 3

Тиха скръб! В душата ми гори.

Със сърцето Аз неспирно си говоря.

Понякога!  Сякаш всичко ме боли,

болката в себе си приятел ще затворя.

То всичко с времето ще си замине,

ще остане тишината в мене да гори.

Болката, скръбта  леко, леко ще изстине,

остава  любовта в мене да искри.

Тиха скръб! С теб ще я споделя,

както искаш тъй ме разбери.

Болка и любов! Няма да ги деля,

нека всичко с тях да изгори.

                                           В.Й. 25.11.2015г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...