Mar 12, 2006, 11:21 AM

тихата вода

  Poetry
973 0 2

Кое е правилно,кое е грешно

Какво са силата и слабостта

Може би звучи ти смешно

Ден ли, нощ ли?

-към кое принадлежа?

Чувствам мъка,чувствам свян,

Гняв обземаме,та даже  срам

Злото ме пита

Отговаря му мрака

Мъката блика

Самотата не чака

Показват се безброй звезди,

Гледам ги с поглед смутен

Сбогом ми казваш и „недей плачи”

Но добре,че и утре е ден

Вече не плача,

Не питам,

Не искам да знам

Прозвуча сякаш струна на лира

Не моля,

Не викам,

Не пламвам от срам

Вулкан от любов във кръвта ми изригва

Величествен храм е мойто малко сърце,

А бурята силна когато утихва,

Помогни ми,подай двете си силни ръце

Когато чудиш се ,

дали изгасва любовта,

Помни и знай любими,че е

Дълбока тихата вода..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...