Mar 12, 2006, 11:21 AM

тихата вода

  Poetry
974 0 2

Кое е правилно,кое е грешно

Какво са силата и слабостта

Може би звучи ти смешно

Ден ли, нощ ли?

-към кое принадлежа?

Чувствам мъка,чувствам свян,

Гняв обземаме,та даже  срам

Злото ме пита

Отговаря му мрака

Мъката блика

Самотата не чака

Показват се безброй звезди,

Гледам ги с поглед смутен

Сбогом ми казваш и „недей плачи”

Но добре,че и утре е ден

Вече не плача,

Не питам,

Не искам да знам

Прозвуча сякаш струна на лира

Не моля,

Не викам,

Не пламвам от срам

Вулкан от любов във кръвта ми изригва

Величествен храм е мойто малко сърце,

А бурята силна когато утихва,

Помогни ми,подай двете си силни ръце

Когато чудиш се ,

дали изгасва любовта,

Помни и знай любими,че е

Дълбока тихата вода..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...