Apr 11, 2019, 3:28 PM

Тихичко шумя

  Poetry » Love
1K 0 1

А, аз просто тихичко шумя! 
Мърдам, бутам, влача!
Някаква история творя, 
там живота ми е непохватен!
Там бури в тишината мътя, 
там от вятър, тишина творя.
Просто тихичко живот творя,
ей така да има, 
на сърцето жаждата да задоволя, 
на душата, въздишката за полет, 
да осъществя,
тъй с крила мечти в тишината! 
Тихичко в живота аз шумя!
Тихичко подреждам си мечтата!
Там любов, и там душа, 
някой списва по сърцата ни съдбата!
Ей тъй тихичко шумя, 
и създавам, туй което аз живот зова, 
тази буря в тишина, 
тази тишина на крясъка!

Максим Велков
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...