А, аз просто тихичко шумя! 
Мърдам, бутам, влача!
Някаква история творя, 
там живота ми е непохватен!
Там бури в тишината мътя, 
там от вятър, тишина творя.
Просто тихичко живот творя,
ей така да има, 
на сърцето жаждата да задоволя, 
на душата, въздишката за полет, 
да осъществя,
тъй с крила мечти в тишината! 
Тихичко в живота аз шумя!
Тихичко подреждам си мечтата!
Там любов, и там душа, 
някой списва по сърцата ни съдбата!
Ей тъй тихичко шумя, 
и създавам, туй което аз живот зова, 
тази буря в тишина, 
тази тишина на крясъка!

Максим Велков