Тихо
Ето тихо пак пеят щурците,
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.
Нижат се невидимо дните,
спуска се пак тихата нощ,
всеки заспива с мечтите,
че утре ще бъде денят
по-смислен, желан.
Заспивам сега, уморена
от толкова много лъжи,
животът - това е борбата,
само най-смелите праща
той на върха!
А аз съм толкова дребна,
все мисля, че греша,
страхувам се напред да поема,
за да стигна и аз до върха!
Тогава, тогава щастлива
ще заспя с моите мечти,
в реалност превръщат се тук,
щом има луна и щурци...
Приспивната песен унася,
всеки заспива в мечти,
че утре ще бъде денят ни
по-смислен, желан от преди!
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красива творба!
-
Стиха ти е побрал житейските истини.Много правдиво си описала моменти от трудното нещо ,наречено Живот.Хареса ми творбата ти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая...