Ето тихо пак пеят щурците,
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.
Нижат се невидимо дните,
спуска се пак тихата нощ,
всеки заспива с мечтите,
че утре ще бъде денят
по-смислен, желан.
Заспивам сега, уморена
от толкова много лъжи,
животът - това е борбата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up