Тихо, безшумно, като на пръсти,
пронизваш сърцата с невидими стрели
или пък бурно с огнени ласки
отнасяш към рая на страст и мечти.
Но гасят годините лумнал огън,
времето коварно не ще ни прости,
че се обичахме двама до болка,
идва часът да си кажем "Прости".
Любов, ти мираж на блян сърдечен
в осиротили от обич сърца,
оставяш само спомен далечен
като окапали след буря листа...
© Мадлен All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
