Jan 16, 2007, 11:24 AM

Тихо е...

  Poetry
662 0 11
Тихо е -
догаря в мрака поредна цигара!
Зловеща, тегнеща самота -
надира безмилостно стъклата.

Прозорците скрежасаха, надраскани
от толкова безкомпромисни нападки.
А светът ми громко се сгромолясва
като взривен на парченца се разпадна!

Светло е -
денят дойде. Защо ли?
И какво остава? Една къща стара, напукана и надрана,
в която тегне мрак, тишина и самота!
15.01.2007g.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...