Приятелството тихо ще разкаже
най-вътрешния смях неуловим.
Прегърне ли те, няма да те смаже
ни гняв и нито страх. Ще победи
тъгата в най-дълбоките подмоли,
най-гъстата и хищна самота,
в страдание с любов ще се помоли
и раните сами ще зарастат.
В приятелството има си утеха.
Човекът в него грее несравним.
И грешникът сияе в бяла дреха
щом за приятеля си е любим.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
