Приятелството тихо ще разкаже
най-вътрешния смях неуловим.
Прегърне ли те, няма да те смаже
ни гняв и нито страх. Ще победи
тъгата в най-дълбоките подмоли,
най-гъстата и хищна самота,
в страдание с любов ще се помоли
и раните сами ще зарастат.
В приятелството има си утеха.
Човекът в него грее несравним.
И грешникът сияе в бяла дреха
щом за приятеля си е любим.
© Милена Френкева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
