Тик-так
Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек.
Тик-так, прохожда, проговаря
и с любопитство зареден,
вратите към света отваря
и помъдрява ден след ден.
Тик-так е вече в пубертета,
а страстите бушуват там
и той перфектният, човекът,
май осъзнава що е свян.
Тик-так, приключил е борбата
със своето ранимо Аз.
Подготвил се е за играта,
дошъл е неговият час.
Тик-так, животът продължава,
семейство, може би деца.
Косите леко посребряват,
през рамото наднича старостта.
Тик-так, отново дни на радост,
щом внуците си види той,
сред спомени от свойта младост
умира нашият герой.
Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек...
© Георги Митренов All rights reserved.
Ти обаче ,толкова добре си го написал,за което те поздравявам!...
