Тиквена утеха
Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен –
блестяща – като брошка за ревера…
Един балкански Марко-Тотев ген
ме спъна – на зеленото в хайвера.
Тъжах си перманентно. Щях да съм
с две дължини напред преди финала.
Трещя над мен съдбовно – време, гръм...
Все липсваше парченце – да съм цяла.
Едно парче вълшебство, но да стига...
Пантофката, очаквано, не стана...
Петелът рано ми изкукурига –
че тикви народили на бостана.
Каква карета? Тя си отлетя...
Денят се кротна – тиквено-банален.
Реших на оня Марко да простя.
Днес с тиквеник теша се – натурален.
>
Много е хубаво.
